Въпроси 19,20,21

Въпрос № 19: Обществото като саморазвиваща се система. Принципи на работа в публичното пространство.

Обществото като саморазвиваща се система: В основата на науката за човешкото поведение стои бехавиорният комплекс. Психологията на тълпата се занимава с изучаването на груповото поведение. Става ясно, че в група човек се държи по различен начин, изменя се и културната матрица. Организацията на съзнанието е основна, защото определя подредеността и използваемостта на съдържанието. Културната матрица се създава въз основа на образованието. В група човек е по-агресивен и несдръжан, по-активен. Груповото поведение има различни правила от индивидуалното.
Социологията е науката, която се занимава с изучаване на обществото и взаимовръзките в него. Тя е по-обща от повечето социални науки и няма изградена точна критерийна система. Социологията изучава социологическата структура и основните области на обществения живот. Системно-структурният подход показва, че сме част от структурата на света като система. Системата съществува в някаква среда и има способността в определени граници да се приспособява към промените. По същия начин обществото е система. Част от обществените структури са реални, част са абстрактни – например класът, семейството са реална част от света ни, докато например отдалечени от нас (по раса или местоположение, или т.н.) групи, които също са част от системата заедно с нас, остават абстрактни.
Във всяка обществена единица могат да се открият основните сфери на обществото. Те са четири – производство, комуникация, управление и възпроизводство. Социализационният процес е в основата на формирането на личността, която често се изгражда чрез подражание и смяна на референтните групи. Ние общуваме чрез символи, като научаваме кодовете в съвместния живот. Истинската комуникация е кодирана, като човек трябва да познава кода, за да я разбере. Кодът е затворен в някакъв кръг (например ученици, войници и т.н.) и е необходим за осъществяване на комуникацията. Неуточняването на кода води до недоразумения. Има и пета, спорна сфера – духовно производство.
Принципи на работа в публичното пространство:
1. Работа под натиска на времето – работи се бързо и в срок;
2. Нови технологии за производство и разпространение;
3. Ресурси – човешки, материални, финансови и информационни;
4. Управлението се основава на планиране, организация, ръководство и контрол;
5. Публичността се основава на интересите на обществото;
6. Комерсиализация;
7. Разграничаване на публичността от източниците на финансиране (напр. разграничаване на новините от зависимостта на медиите от рекламодателите);
8. Трябва да се определи точно мястото на рекламата в публичността;
9. Аудиторията трябва да бъде спечелена чрез различни похвати (напр. двупосочна комуникация);
10. Връзките с обществеността като част от публичността;

Въпрос № 20: Същност на управлението като социална дейност. Еволюция на управленската мисъл. Кратка характеристика на управленските школи и подходи. Организацията като обект на управление. Фактори, влияещи върху дейността на сложните организации.

Същност на управлението като социална дейност: Управлението като социална дейност е свързано с изпълнението на определени роли, необходими за координиране, насочване и контролиране дейностите на съответната организация. Управлението се характеризира с четирите си основни функции – планиране (формулиране на цели и на стратегия за постигането им), организиране (създаване на структурите и взаимовръзките, необходими за изпълнението на съответните задачи), управление (изпълнява се посредством създадените или новосъздаващите се механизми на йерархията и комуникационните канали, регулират се взаимоотношения, отговорности) и контрол (при контролът дейността се наблюдава, следи се за правилното й изпълнение и се предприемат корективни мерки). Мениджмънтът е дейност, извършвана от мениджърите, насочена към планомерното и ефективно управление на организацията
Еволюция на управленската мисъл. Кратка характеристика на управленските школи и подходи: Има три основни концепции, засягащи развитието на управленската мисъл – психологическите концепции, бихейвиоризмът и мениджмънтът. Трите се преплитат и на тяхна основа възникват и се оформят отделните етапи в развитието на управленската наука.
Науката за управлението е сравнително нова. Разглеждането на организацията като социален обект не е достатъчно. През 20-те-30-те години на 20 век се оформя концепцията за необходимостта да се обърне внимание на човешкия фактор в организацията. Тогава психолозите навлизат в управленската теория. Трябва да се изучат всички социални и психологически фактори, обуславящи поведението на човек. Обръща се специално внимание на факторите, мотивиращи и демотивиращи личността.
Средата на 20 век възникват новите възгледи за същността на мениджмънта. Това е така нареченият системен подход. Има стремеж да се намери баланс между компонентите на процеса на управление. Става ясна важността на дейността на хората в организацията. В резултат се оформя отделна област на науката, изучаваща и управляваща поведението на индивидите в организациите, която от 80-те години 20-ти век започва да се изучава като научна дисциплина – организационно поведение. То води началото си от школата на човешките отношения, но разширява теорията, разглеждайки факторите, влияещи върху човешкото поведение. Вероятностният подход се основава на идеята, че човешкото поведение е многостранно детерминирано както от външни, така и от вътрешни фактори, като съществува вероятност то да бъде повлияно от тях във всеки момент. Тоест, човешкото поведение зависи от всичко във всеки един момент.
Организацията като обект на управление: Организацията в теорията на мениджмънта се разглежда като социално обединение, институция, учреждение. Мениджмънтът в организацията цели планирана координация на дейностите на определен брой хора с оглед постигането на общи, ясно формулирани цели чрез разделение на труда и йерархия на авторитета. От гледна точка на мениджмънта, организацията е:
1. Място, където се осъществяват планирани дейности с определена цел;
2. Задължително включва съвкупност от хора;
3. Съществува на базата на общи цели;
4. Има йерархия и разпределение на труда;
5. Има системен характер, тоест представлява социална система с различна степен на сложност;
6. Организацията е и съвкупност от ресурси.
Организацията е сложен, многофакторен механизъм на обединение на хора и ресурси за извършване на определен тип дейност и осъществяването на самите тези дейности.
Фактори, влияещи върху дейността на сложните организации: Организационната среда е основен въпрос за мениджъра, защото познаването и управлението й до голяма степен определят поведението на организацията. Има 3 групи задачи:
1. Установяване на външните и вътрешните фактори, влияещи върху дейността на организацията;
2. Разкриване спецификата на въздействието на тези фактори – позитивно или негативно;
3. Управление на поведението на организацията в съответствие с първите две точки.
Средата се дели на външна и вътрешна. По-значими и по-управляеми са факторите от вътрешната среда. Външните фактори най-често не подлежат на контрол, поради което действието се свежда до наблюдаването, отчитането и, където е възможно, управлението им. Външните фактори се делят на такива с пряко въздействие върху организацията и на такива с косвено. Пряко въздействащите външни фактори са: потребителите (изследва се потребителското търсене, вкусовете и предпочитанията, търси се платежоспособно търсене, търси се собствена ниша), конкурентите (вътрешновидови – с припокриващи се услуги, и междувидови – продукти, които не са идентични, но се борят за едни и същи потребители, които трябва да избират между тях), доставчиците (на материални, финансови и човешки ресурси). Непряко въздействащите външни фактори са: технологично равнище, икономическа и политическа среда, социални и културни фактори, международен фактор.
Вътрешните фактори са: целите на организацията (целта е идеален образ на резултата от дейността; целите трябва да са ясно дефинирани, те представляват дългосрочна стратегия, която се осъществява посредством конкретно поставяни цели, които имат материално и времево измерение, изпълнението им се планира прецизно и се извършва оценка на резултатите), задачите (задачите са израз на разделението на труда, те са предписани дейности, които се изпълняват в предварително определен срок, по предварително определен начин и от предварително определен изпълнител; има три вида задачи – работа с предмети, работа с информация и работа с хора), технологиите (различни способи за преработка или обработка на суровини и съвкупност от последователни работни дейности и операции в работен процес и указанието за извършването им; има три типа технологии – производствени, управленски, информационни), персонал или човешки фактор (съвкупността включени в дейността хора; делят се на две групи – според начина на включеност – вътрешен и външен; и според функциите – изпълнителски, управленски, обслужващ и охраняващ).
Персоналът е най-пряко вързан с поведението на организацията. Поведението му се разделя на индивидуално, групово и поведение на индивида в рамките на организацията, които равнища са сравнително самостоятелни, но и взаимосвързани.

Въпрос № 21: Книгоиздаването и книгоразпространението в България през ХХ век. Съвременният вестник. Вестникът и връзките с обществеността. Електронни средства за масова комуникация. Обща характеристика на радиокомуникацията. Съвременното радио. Радиоаудиторията. Радиото в България. Радиото и връзките с обществеността. Основни етапи в развитието на телевизията. Телевизионната аудитория. Телевизията в България – настояще и бъдеще. Телевизията и връзките с обществеността.

Книгоиздаването и книгоразпространението в България през ХХ век: В цял свят е установено, че малък процент от предлаганите ръкописи достигат до редакторските или издателските съвети. В България не е правено изследване по отношение на този процент, но в САЩ например говорим за по-малко от 2 %, като едва ¼ оправдават разходите по издаването си. Издадените ръкописи не са задължително най-добрите от предлаганите. Днес два факта определят книгоиздаването – първо, има специализирани издателства. Второ, издателят, след появата на идея за книга, започва да търси автор, който да я осъществи в рамките на договор. Следващ етап е проектирането на книгата. След като изданието е готово, следва маркетинг. Много промени настъпват последните години – навсякъде се използва офсетен печат, заменян вече от електронна обработка. В маркетинговите кампании, управлявани от издателя, PR заема важно място, като могат да се използват всички налични медии. Най-разпространено е издаването на развлекателните книги, учебните материали, специализираните издания и т.н.
Съвременният вестник: С навлизането на електронните медии светът се променя значително. Променят се и условията в печатарския бизнес, вестникът се променя. Той се основава на т.нар. „модерен вестник”, възникнал през 19 век. Въпреки че Европа е родината на вестника, след пренасянето му в Америка той достига своята зрялост. Успява да създаде комуникационна среда, включваща разбиране за локализация, роля на рекламата и за аудиторията. Въпросът за свободата на печата се решава първо в САЩ, поради което се смята, че американската практика стои в основата на съвременния вестник. В Европа комерсиалните СМК възникват късно спрямо Америка. В Европа на тях се гледа като средство за ориентация на човек в обкръжаващия го свят, има политически и социални традиции в това отношение. Измествайки акцента от службата към управляващите, днешният вестник изпълнява обществени функции.
Вестникът и връзките с обществеността: При ВО вестникът е бил традиционно използвано средство, което още не е загубило значимостта си въпреки навлизането на електронните медии. Специалистите използват тази медия, когато целевата им публика съставлява аудиторията на вестника. Поради факта, че има местни и национални вестници, лесно може да се достигне целевата аудитория. Освен това, различните форми на PR са или безплатни, или ниско платени при вестника, а се знае, че той не е изгубил влиянието си върху аудиторията, поради което трябва да му се отдава нужното внимание от страна на специалистите.
Електронни средства за масова комуникация: Днес електронните средства за масова комуникация са радиото, телевизията и Интернет. Значението на всяко от тях трябва да се отчита внимателно, защото се смята, че, въпреки че отчасти телевизията отнема от аудиториите на радиото, всяко едно от тези средства има голям потенциал за въздействие върху обществото.
Обща характеристика на радиокомуникацията: На първо място, радиото винаги се е борило за комерсиална подкрепа. То създава своя лоялна аудитория. При радиото се създават възможности и за междуличностни комуникации с аудиторията. Наблюдава се формиране на духовен контрол върху хората. Може да се каже, че радиото проправя пътя за телевизията. След появата на телевизията, борбата за аудитория включва реорганизиране на програмата и т.н. Радиото въвежда рекламите в електронните СМК. Наличието на локални радиа дава възможност за излъчване на местни новини. Радиото стои и в основата на създаването на органи, които да го управляват. То, освен това, прониква в политическия и стопанския живот, предизвиква рефлексия у аудиторията. С появата на радиото започват първите ЕСИ, а се появяват и първите радиожурналисти. Програмната схема отделя в САЩ 90 % за развлечения и 10 % за новини.
Съвременното радио: Радиото днес е вече национално средство за СМК. То се диференцира, за да обслужва специфични интереси, тоест показва характерен процес за специализация на СМК. Отчасти може да се говори, че то започва да прилича на едно електронно списание, който процес се задълбочава с навлизането на компютризацията през 21 в. През годините се утвърждават и функциите на радиото – осведомителна, развлекателна и убеждаваща.
Радиоаудиторията: Радиото достига до толкова голяма аудитория, колкото никое друго СМК. Развиват се навици за слушане, а също се обслужват и специални интереси. Преносимите радиа дават възможност на аудиторията за непрекъснат контакт със СМК. В същото време, особено през ХХ в., е установена голямата зависимост на хората от радиото. То е било основен източник на развлечения например, но е имало и голяма информационна сила. Хора са се прибирали вкъщи специално, за да проследят дадено предаване. Много популярни в САЩ стават радиопиесите, като излъчването на една от тях – по „Война на световете”, доказва без съмнение доколко медията се ползва с доверие и колко силно може да бъде влиянието й (за съжаление, това се случва чрез установената паника у слушателите вследствие реалистичната постановка).
Радиото в България: В България радиото дълго време се използва за политическа пропаганда, тъй като управляващите осъзнават възможностите, които СМК дава за въздействие върху аудиторията. Прилагат се обаче и практики на цензурата, като връхна точка е опитът на българското правителство да през Втората световна война да „задуши” осведомителните възможности на радиото. В България за пръв път се прилага практиката на запечатване на радиоприемниците на определена станция в съответствие със съществуващото законодателство. Впоследствие, а особено и след 89 г., когато радиото възвръща свободата си, поради късното навлизане и развитие на телевизията у нас, радиото остава основна осведомителна медия дълго време. Днес радиото не е загубило аудиториите си. Честа практика е то да се включва в работно време например или при извършване на друга дейност, което е голямо предимство в сравнение с телевизията, изискваща цялото ни внимание.
Радиото и връзките с обществеността: Поради голямата и сравнително лоялна аудитория на радиото, а и поради по-ниските цени в сравнение с телевизията, то става предпочитана медия за ВО, когато се цели достигане на съобщението до максимален брой хора или до специализирана аудитория (например фенове на рока при специализираните радиа). Радиото дава и различни възможности – промоции, реклами, съобщения за събития, новини, участия и т.н.)
Основни етапи в развитието на телевизията: Телевизията се появява към средата на ХХ в., като първоначално говорим за черно-бял образ, което е във връзка с техническите ограничения. Въпреки това, още тогава тя се счита за невероятен технологичен напредък, защото дава възможността за съчетаване на образ и картина. Впоследствие, с появата на цветната телевизия, популярността на тази медия нараства още повече. Друг аспект от развитието на телевизията е основаването на самите телевизионни канали. Постепенно се появяват частни телевизии, регионални, национални, специализирани, дори такива от типа телешоп. Въпреки високата цена на телевизията, тя успява да заеме място на информационния пазар и в голяма степен „краде” от аудиторията на радиото. Днес телевизията може да бъде държавна, обществена или комерсиална, според поетите лицензионни задължения, но рекламите оказват голямо влияние върху телевизиите.
Телевизионната аудитория: Аудиторията на телевизията не е толкова лоялна, колкото радиоаудиторията. Тя следи програмата и избира предавания според интересите си. Телевизионната аудитория в праймтайма може да надхвърли 70-80 % от населението, поделено между различните канали. В други моменти обаче активността на зрителите е много по-ниска. Затова и интересът се следи чрез рейтингите на предаванията и в програмата остават само тези, които доказано привличат аудиторията. Това е наложително поради зависимостта на телевизията от рекламите, тоест тя се нуждае от аудитория, която да „продаде” на рекламодателя. Зрителите активно следят новинарски предавания, филми и шоупрограми. Специализираните предавания се радват на по-малка, но лоялна аудитория. Телевизионната аудитория не е лоялна, поради което телевизиите водят постоянна битка за привличане на вниманието й. Аудиторията се дели на национална, локална и специализирана според характера на самата медия.
Телевизията в България – настояще и бъдеще: В България, вследствие на социалистическите ограничения, технологичният напредък достига с голямо закъснение, а развитието на съвременен тип телевизии продължава и до днес. През ХХ в. телевизията бавно навлиза в домовете на българите, като често е имало специални събирания, за да се проследи определено предаване от повече хора. Цената на телевизията прави пробивът й в обществото още по-бавен, въпреки всичко обаче, в края на века повечето хора вече притежават цветни телевизори. Ефирът обаче не предлага избор на качествена телевизия. Навлизането на кабелни и сателитни програми промени положението. Тяхната цена често е висока, но повечето хора са склонни да я платят. Бъдещето на телевизията в България очертава перспектива на широка зависимост от СМК, поне докато не се появи някоя алтернативна медия. Очаква се и съдържанието на програмите да се приближи в по-голяма степен до това на американските или европейските комерсиални телевизии, като и тенденцията е процентът излъчвани реклами да се увеличава.
Телевизията и връзките с обществеността: Телевизията, въпреки че е скъпа опция, предлага предимството на аудио-визуалното представяне на информацията. Излъчването на репортажи, участия, реклами, платени съобщения, организирането на благотворителни инициативи и т.н. все още няма алтернатива по отношение на въздействието. Аудиторията на телевизията е голяма, което може да означава по-трудно локализиране на целевата аудитория, но това се компенсира от факта, че голям брой хора ще бъдат облъчени многократно с желаното съобщение.