Въпрос № 4: Теория на социалната връзка – междуличностна комуникация и комуникация между малките групи. Теория от типа „комуникационни правила”. Теория на ориентацията. Теория на социалната размяна. Хипотеза за бялото петно в човешките знания. Теория на Максуел Маккомб и Доналд Шу. Теория на зависимостта.
Теория на социалната връзка – междуличностна комуникация и комуникация между малките групи: Теорията за социалната връзка започва с обяснение на връзката, съществуваща в диадата. Социалната връзка е реципрочен, динамичен процес, който определя динамиката на съществуване на малката група. Социалната връзка може да бъде определяна съдържателно и формално. Под съдържателно определяне се разбира разглеждането на характера на социалната връзка, тоест какви са отношенията в нея (доверие, интимност или контрол). Като формални се разглеждат тези характеристики, които стоят в основата на установяването й – пространствена близост, общи интереси или статус. От гледна точка на ВО трябва да се установи, първо, кой определя характера на социалната връзка и, второ, двете страни при комуникацията приемат ли своите отговорности едни към други. Важно е също да се установят лидерите на мнения, ако в малката група има такива. Докато при междуличностната комуникация говорим за двама участници, при малката група броят на членовете може да варира значително. Има обаче критичен минимум от 7±2 члена, под който групата се разпада. Известно е също, че над определен брой членове групата също става нестабилна (около 40). Не трябва обаче да се забравя, че съществуват и т.нар. диада и триада (тоест групи с 2 или 3 члена). Социалната връзка в малката група се характеризира от редица фактори. Такива са непосредственото общуване между членовете, дейността, извършвана от групата, времето на нейното съществуване, честотата на контактите и целите, които групата си поставя. Малките групи могат да са формално (напр. един клас, футболен отбор и т.н.) или неформално организирани. Междугруповото общуване не винаги е лесно, тъй като съществуват т.нар. затворени групи, а в същото време всяка група развива своя култура и символна система, която улеснява вътрегруповото общуване, но и играе ролята на бариера пред комуникацията с други малки групи или с техни членове.
Теория от типа „комуникационни правила”: В процеса на комуникацията източник и получател споделят определено съдържание, като целта е да достигнат до взаимно разбиране. Тоест, имаме източник, който предава съобщение по канала на получателя. В резултат на това взаимодействие възниква и обратната връзка, която завършва процеса. Ако се постигне разбирателство между участниците, се говори за конструктивно взаимодействие. Конструктивното взаимодействие е резултат от правилно формулиране, кодиране, добро предаване по канала и правилно декодиране от страна на получателя, който е в състояние да отвърне по същия начин. Конструктивното взаимодействие стои в основата на решаване на проблеми, постигане на цели и въобще на успешната комуникация. Неправилното формулиране, несъобразяването с различните източници на шум или с особеностите на получателя води до негативни резултати и отсъствие на сътрудничество. В същото време комуникацията е начин за намаляване на неизвестността и несигурността и за определяне на комуникационните правила. Следвайки тези норми, комуникацията ще бъде по-успешна. Неразбирането на комуникационните правила е по-опасно от несъгласието с тях, защото правилата представляват базата за координация-консенсус. Без съгласие по отношение на тези правила, управляващи междуличностното поведение, не е възможна никаква организирана дейност.
Теория на ориентацията: Този тип теории отчитат различията в съзнателното комуникационно усилие, тоест става въпрос за индивидуалното интерпретиране на информацията и за изучаването на комуникационните усилия на участниците в комуникацията. За разбирането им от значение са три фактора: съгласие (тоест, съвпадат ли гледните точки на двете страни по отношение обекта на комуникацията), съответствие (доколко съответства оценката на проблема, давана от участниците за важността на проблема) и акуратност (доколко е точна оценката на проблема и оценката по отношение на възприятията на другата страна в комуникацията).
Теория на социалната размяна: Съвременните организации обикновено не разполагат с финансовите възможности, а и с достатъчен работен потенциал, за да разработят пълно програми по ВО, покриващи всички целеви публики. Затова е наложително да се прави избор между различни алтернативи, както по отношение на методи, така и по отношение на целевите публики. На базата на избраните алтернативи се изгражда комуникационната политика на фирмата, след което се пристъпва към определянето на цената. Цената се разглежда в контекста на значението, което съответната целева публика има за организацията. Теориите за социалната размяна, формулирани от Тибант и Кели, се прилагат както по отношение на вътрешните, така и по отношение на външните публики на организацията.
Хипотеза за бялото петно в човешките знания: Достъпът до различните СМК е различен за всеки член на обществото. По тази причина и всеки има индивидуално отношение (реакция) на предаваните съобщения. В основата на това различие стои социално-икономическият статус на човек. Смята се, че материалното положение, груповата определеност, контактите, селективното внимание и индивидуалните характеристики на човек са в основата на една тенденция, изразяваща се в все по-ограничени контакти със СМК за хората с по-нисък социален статус, чрез което намалява достъпът им до информация. Затова и според изследвания, проведени в САЩ, хората с по-високи доходи са комуникационно много по-активни от тези с по-ниски доходи. За да се реши този проблем от позицията на ВО-специалиста, трябва да се анализират възможностите за достигане до тези публики, които са останали настрана от въздействието на СМК. Най-често проблемът се решава чрез включването на каналите за междуличностна комуникация в програмите на ВО.
Теория на Максуел Маккомб и Доналд Шу: Според тях СМК допринасят за разпространението на различни гледни точки по даден проблем. Основни положения на тяхната когнитивна теория са:
1. Чрез МК може да се създаде представа за даден проблем у аудиторията;
2. СМК увеличават значението на тези СС, които са били допуснати от гейт-кийпърите, тоест са били счетени от даден комуникатор за важни; и
3. СМК засилват значението на детайлите по отношение на дадения проблем.
Комуникаторите трябва да умеят да излагат не само самия проблем чрез МК, но и гледната точка на различните публики. Трябва да се демонстрира умение за локализиране на проблема, което става чрез определянето и представянето на възможните резултати и последици.
В рамките на ВО СС могат да бъдат подсилени, като предаването им е съпътствано от различни съпътстващи мероприятия.
Теория на зависимостта: Разглежда ефективността на разпространяваните СС чрез СМК. Смята се, че ефективността е свързана със зависимостта и връзките , съществуващи в обществото, както и от броя и функциите на СМК. При общества, където СМК изпълняват важни и много функции, зависимостта и ефектът от тях са много високи. За повишаване на зависимостта от СМК влияят и фактори като съответствие на предлаганата и търсената информация или нестабилност на обществената система. ВО трябва да познава силата на СМК в средата, в която работи, и, според нивото на зависимост, да предпочита съответното СМК или каналите на междуличностната комуникация (при ниска степен на зависимост).
Важно е да се знае, че днес аудиториите не са пасивни, те активно търсят контакт със съответно СМК, което в най-голяма степен задоволява потребностите им. По-добре социализираните хора използват СМК за информиране, а по-слабо социализираните – за бягство от действителността. Също така и хората с по-високи професионални очаквания са по-склонни да обръщат внимание на СС на СМК. Знаейки това, можем да избираме целевите си публики по-прецизно и да постигаме максимален комуникационен ефект.
Теория на социалната връзка – междуличностна комуникация и комуникация между малките групи: Теорията за социалната връзка започва с обяснение на връзката, съществуваща в диадата. Социалната връзка е реципрочен, динамичен процес, който определя динамиката на съществуване на малката група. Социалната връзка може да бъде определяна съдържателно и формално. Под съдържателно определяне се разбира разглеждането на характера на социалната връзка, тоест какви са отношенията в нея (доверие, интимност или контрол). Като формални се разглеждат тези характеристики, които стоят в основата на установяването й – пространствена близост, общи интереси или статус. От гледна точка на ВО трябва да се установи, първо, кой определя характера на социалната връзка и, второ, двете страни при комуникацията приемат ли своите отговорности едни към други. Важно е също да се установят лидерите на мнения, ако в малката група има такива. Докато при междуличностната комуникация говорим за двама участници, при малката група броят на членовете може да варира значително. Има обаче критичен минимум от 7±2 члена, под който групата се разпада. Известно е също, че над определен брой членове групата също става нестабилна (около 40). Не трябва обаче да се забравя, че съществуват и т.нар. диада и триада (тоест групи с 2 или 3 члена). Социалната връзка в малката група се характеризира от редица фактори. Такива са непосредственото общуване между членовете, дейността, извършвана от групата, времето на нейното съществуване, честотата на контактите и целите, които групата си поставя. Малките групи могат да са формално (напр. един клас, футболен отбор и т.н.) или неформално организирани. Междугруповото общуване не винаги е лесно, тъй като съществуват т.нар. затворени групи, а в същото време всяка група развива своя култура и символна система, която улеснява вътрегруповото общуване, но и играе ролята на бариера пред комуникацията с други малки групи или с техни членове.
Теория от типа „комуникационни правила”: В процеса на комуникацията източник и получател споделят определено съдържание, като целта е да достигнат до взаимно разбиране. Тоест, имаме източник, който предава съобщение по канала на получателя. В резултат на това взаимодействие възниква и обратната връзка, която завършва процеса. Ако се постигне разбирателство между участниците, се говори за конструктивно взаимодействие. Конструктивното взаимодействие е резултат от правилно формулиране, кодиране, добро предаване по канала и правилно декодиране от страна на получателя, който е в състояние да отвърне по същия начин. Конструктивното взаимодействие стои в основата на решаване на проблеми, постигане на цели и въобще на успешната комуникация. Неправилното формулиране, несъобразяването с различните източници на шум или с особеностите на получателя води до негативни резултати и отсъствие на сътрудничество. В същото време комуникацията е начин за намаляване на неизвестността и несигурността и за определяне на комуникационните правила. Следвайки тези норми, комуникацията ще бъде по-успешна. Неразбирането на комуникационните правила е по-опасно от несъгласието с тях, защото правилата представляват базата за координация-консенсус. Без съгласие по отношение на тези правила, управляващи междуличностното поведение, не е възможна никаква организирана дейност.
Теория на ориентацията: Този тип теории отчитат различията в съзнателното комуникационно усилие, тоест става въпрос за индивидуалното интерпретиране на информацията и за изучаването на комуникационните усилия на участниците в комуникацията. За разбирането им от значение са три фактора: съгласие (тоест, съвпадат ли гледните точки на двете страни по отношение обекта на комуникацията), съответствие (доколко съответства оценката на проблема, давана от участниците за важността на проблема) и акуратност (доколко е точна оценката на проблема и оценката по отношение на възприятията на другата страна в комуникацията).
Теория на социалната размяна: Съвременните организации обикновено не разполагат с финансовите възможности, а и с достатъчен работен потенциал, за да разработят пълно програми по ВО, покриващи всички целеви публики. Затова е наложително да се прави избор между различни алтернативи, както по отношение на методи, така и по отношение на целевите публики. На базата на избраните алтернативи се изгражда комуникационната политика на фирмата, след което се пристъпва към определянето на цената. Цената се разглежда в контекста на значението, което съответната целева публика има за организацията. Теориите за социалната размяна, формулирани от Тибант и Кели, се прилагат както по отношение на вътрешните, така и по отношение на външните публики на организацията.
Хипотеза за бялото петно в човешките знания: Достъпът до различните СМК е различен за всеки член на обществото. По тази причина и всеки има индивидуално отношение (реакция) на предаваните съобщения. В основата на това различие стои социално-икономическият статус на човек. Смята се, че материалното положение, груповата определеност, контактите, селективното внимание и индивидуалните характеристики на човек са в основата на една тенденция, изразяваща се в все по-ограничени контакти със СМК за хората с по-нисък социален статус, чрез което намалява достъпът им до информация. Затова и според изследвания, проведени в САЩ, хората с по-високи доходи са комуникационно много по-активни от тези с по-ниски доходи. За да се реши този проблем от позицията на ВО-специалиста, трябва да се анализират възможностите за достигане до тези публики, които са останали настрана от въздействието на СМК. Най-често проблемът се решава чрез включването на каналите за междуличностна комуникация в програмите на ВО.
Теория на Максуел Маккомб и Доналд Шу: Според тях СМК допринасят за разпространението на различни гледни точки по даден проблем. Основни положения на тяхната когнитивна теория са:
1. Чрез МК може да се създаде представа за даден проблем у аудиторията;
2. СМК увеличават значението на тези СС, които са били допуснати от гейт-кийпърите, тоест са били счетени от даден комуникатор за важни; и
3. СМК засилват значението на детайлите по отношение на дадения проблем.
Комуникаторите трябва да умеят да излагат не само самия проблем чрез МК, но и гледната точка на различните публики. Трябва да се демонстрира умение за локализиране на проблема, което става чрез определянето и представянето на възможните резултати и последици.
В рамките на ВО СС могат да бъдат подсилени, като предаването им е съпътствано от различни съпътстващи мероприятия.
Теория на зависимостта: Разглежда ефективността на разпространяваните СС чрез СМК. Смята се, че ефективността е свързана със зависимостта и връзките , съществуващи в обществото, както и от броя и функциите на СМК. При общества, където СМК изпълняват важни и много функции, зависимостта и ефектът от тях са много високи. За повишаване на зависимостта от СМК влияят и фактори като съответствие на предлаганата и търсената информация или нестабилност на обществената система. ВО трябва да познава силата на СМК в средата, в която работи, и, според нивото на зависимост, да предпочита съответното СМК или каналите на междуличностната комуникация (при ниска степен на зависимост).
Важно е да се знае, че днес аудиториите не са пасивни, те активно търсят контакт със съответно СМК, което в най-голяма степен задоволява потребностите им. По-добре социализираните хора използват СМК за информиране, а по-слабо социализираните – за бягство от действителността. Също така и хората с по-високи професионални очаквания са по-склонни да обръщат внимание на СС на СМК. Знаейки това, можем да избираме целевите си публики по-прецизно и да постигаме максимален комуникационен ефект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар